Парламентът - малка енциклопедия на дрогата

Скоро водих разговор с една от редакторките във вестника за това колко далеч от хората са медиите. Тема тривиална и изтъркана. Която предизвиква по-скоро псувня, отколкото какъвто и да е било друг коментар. Когато в някоя телевизия се заговори за политика, каналът моментално се сменя. Не за друго, а защото досега, който е влязъл във властта, се е побъркал. Започват едни речи за “дефицити”, “финансова стабилност”, “идеи и основни цели”, ”властта по вертикала и хоризонтала”. По хоризонтала ясно кой е... Т.е. по гръб. Останалото е като във вица, в който чуждестранна журналистка взима интервю от български министър-председател. “Господин премиер, как стоят нещата с политиката във вашата страна, общо взето?”, пита го тя. О, нещата са ясни – отговаря премиерът, – всичко общо вече е взето. На обикновен език за политиката – явно всички се друсат. Не е необходимо да сме нация от инженер-химици, за да видим въздействието на гъбите, коката, амфетите и прочие “благини” връз родния политически живот. И върху нашия – обикновения. Ако следваме идеята за “световната конспирация”, то България ще се окаже експериментален опит на някоя демонична лаборатория, а парламентът ни – раят за всеки хипар. А партиите... те са като онези бели мишки, които имат злата участ да понасят инжектирането на различни във въздействието си вещества. Лесно е да се разбере кои.
БСП – полицейски шефове се сменят, вадят се досиета, делят се кланове с безкомпромисни вражди. Хвърчат СРС-та. Мания за преследване. Гъби.
ДПС – то не беше земеделие, не беше тютюн, не бяха гори. Поискаха и полицията. Навсякъде се бута тази мила партия, от всичко има нужда. Кокаин.
НДСВ – със скромните си проценти (е, размерът не бил от значение) прави планове за властта, говори за коалиции във всякакви формати. Поръчват се социологически изследвания, правят се форуми с общински организации, бизнес и Бог знае още какво. А конструкцията на изречение като “В следващия мандат...” говори само за халюциногени.
От “Атака” не могат да стоят на едно място. Постоянно се скача и вика за нещо. Пълна липса на умора. Екстази.
От ДСБ демонстрират винаги безгранична фантазия. Кратко, точно и ясно – LSD.
СДС напоследък демонстрира пълна липса на мотивация. От никого не им пука. Леко забавени реакции. Марихуана.
И въпреки че не са в парламента, а и по всяка вероятност ще влязат, не можем да пропуснем господата от ГЕРБ, които изникне ли някакъв проблем – какъвто и да е той, генералската партия винаги го играе силно загрижена, то е ясно – в малката “наркокомуна” на българския политически живот младата партия явно го играе дилър.
От всички тези вещества политическото говорене в страната добива отсенки на циклофренична превъзбуда и цинична арогантност. А от непрестанната замъгленост на нечии съзнания, единствените, които скучаят, са трезвите. Хайде познайте кои са те?! От събуждането си българинът се чувства като попаднал в компанията на трима напушени образи, с които му се налага да играе белот. Ситуацията е забавна първия час, след което отегчава. В следващ момент започва да изморява. Летят карти навсякъде другаде, но не и на масата. Обявите започват от “всичко коз” нагоре, а надцакването е провлачено и задавено от кикот и тютюнева кашлица. Хората у нас са поставени в ситуация на постоянно трезвите в компанията, нещо като задръстеняците, които се опитват да разберат нечий хумор. В повечето пъти безсмислен. В някои – черен.
Опиянението пък граничи с оргия на суетата. И с орган за същата.
Времето и мястото, както се казваше в едно познато ни предаване, отдавна са известни. Защото времето е било и ще бъде без значение, а мястото, на което може да се случи въпросната малка политическа оргия, е само тук.
Започвам да си мисля, че вече е крайно необходимо да сменим дилъра. Не за друго – да минава по-бързо абстинентният парламентарен период, за да поиграем малко, дори карти, с читави партньори. А играта да не бъде скеч като онези плиткоумни скрити камери от близкото минало, защото новините ни заприличаха на визитация в отрезивтелно и психиатрия. А в подобни заведения няма място за всички, ако полудеем съвсем. Пък и нали уж всичко си имало край, само саламът – два.