wtf?

Безобразията и грозотата са плод на престъпност и простащина

от Петко Бочаров

Ако не сте минавали наскоро през подлеза пред главния вход на Националния дворец на културата, идете, моля, разходете се около тази уж страшно престижна за столицата ни сграда и с очите си ще видите облещеното лице на родната действителност. Сетно доказателство, че за принадлежността ни към европейската цивилизация може какви ли не песни да се пеят, но че циганията и вандалската простащина у нас си остават непобедими. Картината е потресаваща – навсякъде, във всяка част от подземните входове и стълби, от целия надлез, известен като Моста на влюбените, стърчат трески и мръсни дъски от подложката, върху която доскоро имаше красива медна ламарина. Сега медната ламарина я няма.
Изтръгната, откъртена и изчезнала
Слизаш или се изкачваш по стълбите, иска ти се да се облегнеш на широкия парапет около подлеза, няма върху какво. Грозотия, каквато само диваци, без елементарно чувство за принадлежност към дом и отечество, могат да сътворят. Такива, дето могат да отсекат върха на двайсетгодишна елха, за да го продадат по Нова година или да отсекат петдесетгодишна липа, за да оберат по-лесно цвета й. Дето могат да задигнат чугунената решетка от канализационна шахта на улицата, пък ако някой моторист или велосипедист се пребие, много важно. Дето могат да демонтират релси или стрелки от действаща жп линия. Или да хвърлят камъни по предното стъкло на новичките мотриси, които за радост на окото и удобство на пътниците бяха купени от Германия.
Лично аз, обикновеният гражданин на София, отдавна съм го разбрал, но то не значи, че мога да се примиря с гадната реалност – столицата ни никога не може истински да заприлича на населените места по света, където живеят културни хора.
Столицата ни винаги ще прилича на гето
където електромерите трябва да бъдат качени на 10-метрови стълбове. И в чужбина има квартали, където живеят бедни и неуки. Но в нито един град не съм видял отвинтена капачка на колче против паркиране, за да се натъпче после зейналата дупка с фасове. Или кашпа с посадено уж цвете, а и тя пълна с пластмасови чашки, празни пакети от цигари и, разбира се, пак фасове, фасове, фасове. В цивилизования свят и на най-простия и през ум не му минава да краде метали, за да ги продава за скрап. Преди всичко няма да има кой да му купи окраденото, защото властите веднага ще го хванат.
Кой и какъв може да е този “пункт за вторични суровини”, който би платил на бандити, дошли с тонове отскубнати листове медна ламарина? Задавам глупав въпрос, защото ето че има такъв, или по-скоро има такива “пунктове”. И какво?
Да не би криминалистите от полицията
да не ги знаят кои и къде са? Какви свежи мисли ще се родят в главата на висшето полицейско ръководство, когато види гигантското безобразие около НДК? Но май няма шанс за свежи мисли, защото безобразието го виждат само редовите полицаи, а те очевидно не смятат за свое задължение да пазят “инфраструктурата”. Камо ли да мислят какво е естетично и какво не. Абсолютно е забранено например да се лепят афиши по стълбове, по стени и огради, където това би загрозило градската “среда”. А по улици и площади в София висят като парцали изпокъсани афиши и реклами. Ами че във всяка реклама или афиш има отбелязано кой я е пуснал, колко му е да му се тръсне моментално солена глоба, пък да видим ще залепи ли втори път нещо, където не трябва.
В цял свят по улиците патрулират като пешеходци полицаи, които отговарят за реда и спокойствието в определен район. У нас заковани по определени места могат да се видят полицаи само ако Буш или Путин са ни на гости. Ами че от подлеза пред Ректората още отдавна бяха окрадени всички чугунени решетки от отводнителните канали. За една нощ. Това са тонове тежест. Могат да бъдат отмъкнати единствено с камиони. Работи значи цяла бандитска бригада, спират камиони, товарят ги
и никой нищо не е видял
От тротоарите на булеварда с най-скъпи магазини “Витоша” бяха изрязани с флекс десетки (а може би стотици) чугунени колчета против паркиране. Също за една нощ. И това са тонове тежест. Флексът е страшно шумен, това всеки го знае. Режат и товарят и пак никой нищо не видял! Затова сега по първата търговска улица разнообразието от колчета е внушително – има без капачки с фасове, има пластмасови тръби с шарки на зебра, има и просто тръби със заварена отгоре като шапчица ламаринка, за да не се пълнят с дъждовна вода. Красива е тази наша столица! Особено красива е и с драсканиците с разноцветни спрейове по всички врати или стени, с които нашенски говеда отправят разбираеми само за тях послания към обществеността. Но и тия т. нар. графити няма сила, която да ги спре. Не смятат ли това за свое задължение полицейските автопатрули през нощите? Има ли досега поне едно такова говедо заловено, докато фъшка по стените и родителите му да са били одрусани с яка глоба? Има ли? Не, няма. А е надраскан целият град!
Повече от ясно е, че в тая наша държава самите власти не знаят кой за какво отговаря. Уж охранителни фирми колкото щеш. Плюс полицията. Кой охранява НДК? Кой охранява нощем улиците? Ако утре някой вземе, та отмъкне тройката с шмайзера от върха на паметника на съветската армия, кой ще е отговорен, че не я е опазил? Чудо е, че досега още не са предали за скрап и царя освободителя барабар с коня му.
В цялата тая идиотщина няма нищо смешно. За да може да се продават като “вторични суровини” очевадно крадени материали и за да могат диваците да вилнеят в центъра на столицата на Република България, значи има нещо много гнило. Оказва се, че държавата ни е царица на политическите “чадъри” – върху трафика на синтетична дрога, върху трафика с исторически ценности, върху комисионите от концесионни сделки, върху “връщането” на царските имоти, върху износа на скрап, върху вноса на крадени коли и т.н., и т.н. Необхватни са мащабите на родната корупция.
А пък премиерът казва, че нямало условия за предсрочни избори! Казва, каквото му падне, защото е безсилен пред покварата на разните партийни и всякакви други барони. Защото тия, дето печелят от “чадърите”, са непомръдваеми – както досега, така и при тройната му коалиция.
Та ето защо, драги Бойко хората днес възлагат такива големи надежди на теб. Аз също.