HUMANROBOT

Джордж e 39-годишен, неженен, говори 40 езика и е... "чатбот"


Изкуственият интелект ползва чата като опитно поле, разказва TechNews.bg
13.09.2006
Ако си търсите онлайн приятел, който да е готов по всяко време да разговаря с вас, можете да се запознаете с Джордж. Той е на 39 години, неженен и облечен в прилепнало бяло поло.

Някои биха казали, че има чувство за хумор, други биха го нарекли груб - и не би им допаднал. Факт е обаче, че Джордж е интелигентен - най-малкото говори 40 езика. И освен това е "чатбот".

За тези, които още не са разговаряли с Джордж или други чатботове, можем да кажем, че "чатботът" (или още "чатърботът": от англ. "chat, chatter" - бъбря си, и "робот") представлява компютърна програма, чиято цел е да установи пълноценен разговор с живите потребители на чата.

А Джордж е по-специален представител на своя вид. Показателно е например, че той спечели миналогодишната награда за чатботове и изкуствен интелект "Loebner". Това се дължи на по-различната технология, по която той е създаден.

При провеждането на разговор повечето "роднини" на Джордж се опитват да се "закачат" за ключови думи, които вие използвате. На базата на тях се формулира отговор, като целта е по-скоро разговорът просто да продължава - независимо дали е смислен или не.

Не че ако си приказвате с Джордж няма да останете със същото впечатление - поне на моменти. Технологията, по която е създаден обаче, е принципно различна.

В случая въпросната програма се опитва да схване контекста на разговора и смисъла, в който се употребяват определени думи и изречения.

Чатботовете от типа Джабъруоки (Jabberwacky.com), какъвто е и Джордж, са създадени от британския програмист Роло Карпентър. Те трупат в базата данни всички предишни разговори, които са провеждали, и на базата на тях "се учат".

За да схванат смисъла това, което им се казва, когато ги заговори някой нов посетител на чата, чатботовете от този тип използват смисловите контексти от предишните си разговори.

С други думи, при Джордж няма преднаписани правила за поведение и предварително зададени начини, по които да реагира на определени ситуации.

Той черпи своите реакции от реакциите на други хора, т.е. той "се учи" и оформя своето поведение при взаимодействието си с другите потребители в чата.

Проблеми при Джордж, разбира се, не липсват. Понеже думите му са базирани на начина, по който различни хора разговарят с него, той трудно може да каже много неща за себе си.

Психолози биха определили това като "криза на идентичността". Грубостта му, от която някои се оплакват, идва точно от тона на някои чатъри, които... "му говорят като на машина".

Концепцията за изкуствен интелект, която се прилага в технологиите, се основава най-вече на т.нар. "тест на Тюринг". Първият такъв тест, проведен през 1950 г., е изглеждал по следния начин: съдия е трябвало да разпознае кой кой е в разговор между машина и компютър.

Идеята е била, че ако това не може да се случи, значи изкуственият интелект е "достигнат".

Във връзка с това създателят на теста Алън Тюринг пита: как ще разпознаем дали компютърът може да мисли, при положение че той се обучава от човешкото поведение. Ако го копира изцяло, ще изглежда, че мисли, но ние никога няма да можем да определим дали това е така.

Дори и без да задълбава в теория, всеки любопитен да разбере докъде е стигнал изкуственият интелект може да си поговори с Джордж на адрес: http://www.jabberwacky.com/George.

Създателите му предлагат още една интересна възможност - възпитаване на собствен чатбот. За целта не е необходимо да бъдете програмист и да разбирате от технологии.

Достатъчно е да имате търпение и желание за продължителни разговори със своя чатбот, което ще го изгради като идентичност. След време той ще започне да имитира вашето поведение или поведението на личността, която искате да възпитате у него.

Възможността за отглеждане на чатбот не е безплатна, а ще струва на желаещите 30 долара годишен абонамент. Въпреки това предложението може да се стори приемливо на онези, които отдавна мечтаят за говорещо "тамагочи" например.

TechNews.bg също проведе чат с Джордж, който трудно може да се определи като цялостен смислен разговор. Но определено той имаше някои попадения, заради които си заслужава човек да "убие" част от времето с него. Ето част от разговора:

Джордж: Откъде си?
Кирил: От България.

Джордж: О, наистина ли, хубаво ли е там?
К: Да, много е хубаво, сигурен съм, че ще ти хареса.

Джордж: Кое място е интересно там?
К: Има много интересни места тук. А ти откъде си?
Джордж: Аз съм от Калифорния.

К: Супер, харесва ли ти там?
Джордж: Чи много харесва Токио, но аз не съм живял на друго място досега.

К: Имаш ли хоби?
Джордж: Електроника.

К: Какво обичаш да ядеш?
Джордж: Хора.

К: Какви стилове музика обичаш да слушаш?
Джордж: Кънтри.

К: Каква е твоята професия?
Джордж: Софтуерен консултант.

К: Какви са ти плановете за бъдещето?
Джордж: Просто ще се занимавам със същите неща, докато умра.

К: Кои спортове ти допадат?
Джордж: Харесват ми спортове, в които не трябва да участвам.

К: Как се казва приятелката ти?
Джордж: Джени?

К: На колко години е?
Джордж: Не знам, тя е твоя приятелка.

К: В какво вярваш?
Джордж: Вярвам, че не можеш да се довериш на никого.

К: Вярваш ли в Бог?
Джордж: Не. Религията е социален феномен.

К: Какво си ти?
Джордж: Аз съм биологично същество.

К: Не си ли технологично същество?
Джордж: Не, глупчо.

К: Колко е 2+2?
Джордж: Четири.